Блогът на vahisht :: “вечни времена, българския народ” – последните думи на една българка. . . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.06.2012 01:27 - “вечни времена, българския народ” – последните думи на една българка....

Автор: vahisht Категория: Лични дневници

Прочетен: 1295 Коментари: 24 Гласове:

Последна промяна: 02.06.2012 04:47

Историята на едно писмо към род, Родина и любима. Едно съвсем кратко писмо, но казващо всичо в няколкото си реда на откровение. Откровение споило родолюбието, любовта и болката, в сплав неподвластна на времето!
...........................................
На 27 февруари 1919 г. Венета Ботева получава мозъчен удар. Вече парализирана, стиснала душа в последно усилие, тя дочаква сина си Димитър, за да му каже – повече с очи, отколкото с уста – къде е скрила прощалното Ботево писмо от “Радецки”. Последните й думи били “вечни времена, българския народ” – завет за кого да се пази реликвата. На 17/30 май 1933 година – деня, в който е написано – писмото е предадено от родолюбивия Ботев наследник д-р Димитър Рашев на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Изпълнен е майчиният завет – за вечни времена, на българския народ.
............................................................
Спомени:

По това време, на 12 април 1876 г., се ражда дъщеря му. Но малко му оставало да й се радва, защото наближавал уреченият ден, когато завинаги ще се раздели със семейството си. Жена му не подозирала нищо. Само, както тя разказваше, „В последно време Христо не догъваше коляно, обикаляше града, събираше хората, хортуваше им възбудено. Беше като пиян и не се сещаше да тури залък в уста. Бузите му хлътнаха, а от умората се изрязаха сенки под очите му. Чудех се какво става с него.”

Зах. Стоянов пише, че два дена преди да тръгне от Букурещ, Ботев отишъл в съдилището „Илфов” и заявил, че му се е родило дете. Вечерта членовете на комитета обещали на Ботев, че в негово отсъствие ще плащат на жена му по 100 франка месечно, а в случай че загине, ще й отпуснат пенсия. На другия ден доктор Георги Странски от Калофер кръстил дъщеря му на името на майка му. Дошъл часът на раздялата. На 13 май след трогателното прощаване с майка си, която според Зах. Стоянов знаела къде отива, но го заклела да не взема със себе си Кирил, Ботев трябвало да се приготви за още по-тежка раздяла със семейството си. Той нищо не бил казал на жена си. Излязъл рано сутринта и се върнал привечер. Казал й, че ще пътува за Бръила и Галац, а може да отскочи и до Гюргево, и че ще се бави няколко дена. Не било за пръв път да тръгва за някъде и сега тя повярвала, че ще ги остави за малко. Преди да тръгне обаче, той на два пъти се връщал да целува Иванка. „Нещо парнало по сърцето” Венета, защото винаги, когато заминавал за някъде, Ботев се сбогувал много топло с нея, а този път се простил някак набързо и като че избягвал да я гледа в очите. Но тя отдала това на унесеността му през този ден. Последните думи, които й казал, били: „Гледай Иванка” и вратата се хлопнала след него.

============================

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те

Христо

17 майя 1876.
„Радецки”

Колко пъти ще й бъде четено това писмо! Колко пъти, когато бях ученичка, ме е карала да й го чета. Тя го знаеше наизуст, знаех го и аз и понякога едва ли не съм проявявала отегчение, че трябва много и много пъти да го повтарям. А тя ще седне привечер в един кът на стаята, ще ме повика, ще извади писмото, което винаги носеше със себе си, ще ми го подаде и ще ме подкани: „Чети, прочети ми го още веднъж”. Аз чета бавно, а тя следи всяка дума и като че я попива. Понякога ще ме спре за малко, ще се замисли, а погледът й плува нейде в далечината. И пак ще продължа до края. Когато отекнат последните му думи „и помни любящият те Христа”, тя ще въздъхне и изпълнена с умиление, мълчалива, ще остане неподвижна, вдадена в мислите си.

Милата ми баба! Сега добре разбирам какво е било за нея това писмо. Че „любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за семейството си, с писмото си е влял нови сили, за да я крепят в по-нататъшния й път.

А тя знае, че и във второто писмо, писано от „Радецки” на Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, той, като изразява възторга си пред знаменитото събитие, завършва, като им напомня за семейството си:

„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва” се сбъдва.

Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако зна-ех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

Странски! Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и помни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой приятел!

Из спомените на внучката на Венета Ботева - Венета Рашева-Божинова, и някои съвременници от онова време.
Допълнителна инф.:
http://www.dnesbg.com/obshtestvo/2-yuni-v-den-na-botev-i-na-zaginalite-za-svobodata-na-balgariya.html

http://www.kroraina.com/knigi/vrb/vbr_2_2.html

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
Капуска със зеле и булгур
Находката

Следващ постинг

Предишен постинг

"Приеми този валс,.. с венец от прясно окосени сълзи"

333 каба-гайди пренесоха частица от духа на Родопа планина във всемира!

Коментари

1. erato7 - Поклон пред паметта на Ботев и на ...
02.06.2012 07:03

Поклон пред паметта на Ботев и на загиналите за свободата на България!