„Да мислиш означава да спориш със себе си”
Индийска потоворка
„Колкото по-просветлени ставаме, толкова ни е по трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами”
от„Мост през вечността”
Р.Б.
Аз се уморих да споря със себе си...това тук оставям на Вас.
..................
В едно писмо до свой приятел и колега, Максим Горки изказва следната мисъл:
„Струва ми се, че дори не след сто години, а много по скоро животът ще стане несравнимо по-трагичен от живота, който сега ни измъчва. Ще стане по-трагичен, защото както винаги след социални катастрофи-хората, уморени от оскърбителните сътресения отвън, ще бъдат длъжни и принудени да погледнат към своя вътрешен свят, да се замислят- още един път- за целта и смисъла на битието. Такива хора ще се родят неизброимо повече, отколкото са днес на земята.
Струва ми се, че сега у хората възниква, заражда се нов инстикт - инстиктът на познанието- ...Представете си какво ще бъде , ако десетки, стотици хиляди хора с цялата си жар решат да отговорят на въпроса не как да живеят по-удобно, а защо живеят..”
Годината е 1926, дали Горки не се излъга в познанието си за човешката природа, преди осемдесет и седем години. Лично аз се съмнявам, че в оставащите тринадесет години, хората ще се променят драстично, и че ще нарастне в тях необходимостта да обърнат погледа си, навътре в себе си и потърсят ония неща които ги правят човеци. По специално ние българите, през тези близо деветдесет години, минахме през какви ли не сътресения, имам чувството, че сякаш винаги се въртим около епицентърът им, и не можем да излезем от там. Може би ако обърнем погледа си навътре в нас ще успеем да преодолеем тази фатална гравитация.
„Мъдростта побеждава съдбата, но само онази мъдрост към която съдбата е била благосклонна”
В.Б.
Клипът ще бъде нещо като финал, на спора ми със... себе си, и дава възможно най-ясния и точен отговор.
13.12.2012 07:48
http://www.fakel.bg/index.php?t=1780
Хубав ден!!
но и по- тъжни и недоволни...
а като стих звучи така...
защо
Боже мили...
така си ни създал
кръст да
носим
свят и тежък...
а оставил си
съдбата
жестока и безмилостна
по пътя
да ни води...
Поздрави!
Но да прав е Горки и да това да водиш борба със себе си е единственият възможен изход...един мъдър човек преди време ми каза :
- " Представете си ако всеки един от нас човеците, си вършеше работата добре и по съвест, по най- добрият възможен начин, който неговите възможности позволяват разбира се - какво прекрасно място би станал Света!"
Успех и Светлина!
http://www.fakel.bg/index.php?t=1780
Хубав ден!!
тази мисъл на Е. Толе: "Ако умственото развитие и натрупването на знания не бъдат балансирани от съответно израстване на съзнанието, потенциалът за нещастие и беди е много голям." с нея само допълвам вашия коментар
Поздрави и приятна вечер!
но и по- тъжни и недоволни...
а като стих звучи така...
защо
Боже мили...
така си ни създал
кръст да
носим
свят и тежък...
а оставил си
съдбата
жестока и безмилостна
по пътя
да ни води...
на много от въпросите отговорът е даден в песента.
Поздрави, лека и спокойна вечер!
Поздрави!
но винаги ще го следва тази сянка на съвестта.
Лека и спокойна вечер!
Поздрави!
14.12.2012 03:29
Прекрасен постинг, Васко! Предизвиква размисъл. Моите поздравления!
Спомням си по памет едни разсъждения на Георги Джагаров. " Има хора, които са си отговорили на всички въпроси, всичко знаят. "Слънцето грее, тревата расте" - аз и това не знам защо е"