Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2012 22:35 - Фаталната среща на моя приятел с фрау Фатал.
Автор: vahisht Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7138 Коментари: 13 Гласове:
34

Последна промяна: 29.10.2012 22:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тук ще ви предоставя още една история с моя приятел Ивелин, може би за някои да прозвучи невероятно, но това си е самата истина. Неведоми са пътищата Господни, за нашего брата българския емигрант понякога са невероятни и неведоми. Историята, която помествам е малък пример за казаното от мен.


                           Мистериите около Фрау Фатал

Далечната 2004 година се оказа преломна за мен, а напълно вероятно и за мнозина други като мен. Така например твърде скучното дотогава ежедневие на една достопочтена вдовица от модерните предградия на Мюнхен - Фрау Фатал - се обагри в непредвидени нюанси. На недоумяващата госпожа започнали да й се случват най-различни нелепости, включително и разни многозначителни съвпадения, неща, които тя била провидяла в редица свои спиритически сеанси преди повече от половин век, но я застигнали едва понастоящем. Нека упоменем само, че именно през шестия месец на годината, ненадейно, докато си лежала напрегнато на шезлонга край езерцето с лилиите, на главата й по наклонена траетория пада една чепка с черешки и внезапно фрау Фатал успява да си спомни паролата си за достъп до Фейсбук, поради което и след което успява да зарадва с виртуалното си присъствие най-добрата си психически стабилна приятелка - фрау Глюк. Да не ви стряскам, но още по-силно усетила неосезаемо присъствие, когато, след изключително скучен ден, тя, фрауто, сънувала себе си като проскубана лисица и, наистина, оттогава всяка нощ през оградата й започнала да се промушва някаква безпътна горска лисица и да прави триста пакости из двора. Това е основният недостатък на тези проклети крайградски зони, които са почти директно в горската джунгла и са изложени на съответната агресия от горската фауна. Но фрау Фатал предпочитала да преглъща цял живот този компромис, отколкото да живее в широкия център с всичките му канакен (пришълци от п--ка си майчина), крещящи на противните си езици и печащи скари на перфектно поддържаните моравки в междублоковите пространства, ако не и директно на балконите си.

След мъчително дебнене с лисицата и уплах да не е приносителка на неизвестен тип генномодифициращи зарази, фрау Фатал пуска обява, че търси специалист-дърводелец, който да потегне оградата на имението й. Същият следва да отговаря на редица изисквания, поради което обяводателката не питае особени надежди, да открие в наличност подобен екземпляр, а именно - да е представител на арийска култура, да е завършил престижен университет в Европа (може и източна), да е с приятна външност и безукорен немски, а по възможност да владее още 2-3 езика и да е запознат поне с основните направления на езотеричната мисъл от края на 19-ти и целия 20-ти век. На 21 юни сутринта, бързайки за промоционално пазаруване на продукти с изтекъл срок на годност във веригата "Лидъл", аз грабвам случайно от оградата пред блока брой на "Нахмитаге байрише цайтунг", след като предната нощ съм сънувал сребриста лисица, и съм смятал, че сме на лов из еленския балкан с принца на Уелс, и, докато разсъжавам защо глупавото гони негодното за ядене, попадам на фамозната обява на фрау Фатал. Него ден се представих в част от блясъка си пред госпожата, прекарвайки в градинската й философска академия няколко, изпълнени със езотерични повеи, безметежни часове, след което лесно спазарих надница от 22 марки на час без мервертщойер (ДДС) за разместената й ограда, за да изпълня първоначалните й изисквания да я куртулисам от горската напаст. 

Когато на другия ден пристигнах с раздрънканото си бусче с врачанска регистрация на тучната ливада с няколкото тежки свободнопасящи баварски крави край имението на госпожата, самата достопочтена Фрау Фатал, въпреки жегата, вече беше успяла порядъчно да се подкваси със сект (пенливо вино). В този момент италианското рагацо донесе пощата и успя да ми смигне: "Не се впечатлявай, тук всички дами поркат като за европейско. Като за световно поркат само рускините от Малката Москва, новия баровски квартал на града."

Освен това, докато се усмихваше премрежено на облечената в мрежесто потниче относително запазена дама, рагацото ми обясни по-подробно, че всъщност наоколо живеят само разни презадоволени домакинки, които пият от скука, да не се бърка с нашите, които пият от мъка. "Човек се люшка като махало между мъката и скуката" мислех си аз наум, директно черпейки от Шопенхауер. Това на свой ред ме наведе на мисълта, че люшкането е по-добро от покоя, но вие сте по-окумуш, ще ме просветлите. Та, повечето бабички в квартала били съпруги на преуспяващи адвокати, а имало и вдовици като моята фрау, която се усмихваше блажено, заслепена от палещото баварско слънце и от сияйната южняшката младост на наша милост, рагаците. Италианчето изскочи от унеса си и яхна пак велосипеда си марка "Бианки", за да разнесе ненужната кореспонденция из всички хауси (къщи) наоколо. Полуразсъблечената фрау Фатал с бодряшка походка, ме поведе по сенчестите алеи към югозападния край на дрора, където отпочнах същинската си работа с електрическите си зеге (трион) и борер (свредел, бургия), прекъсван единствен от птичия хор в зелената безкрайност над мен и от необичайно директните въпроси на самата госпожа досежно самия мен.

Него ден, в съпровод на славеевите мадригали, от мъка или от скука, не бих могъл да разгадая, но свръхсериозната вдовица Фрау Фатал, в пристъп на свещена лудост и с необикновено разширени зеници ми предложи незабавно встъпване в законен граждански брак! Въпреки неподправения ми шок, се свих подкосен в сянката на гигантските секвои и в продължение на цяла една безкрайна минута обмислях с цялата сериозност, на която съм способен, предимствата на нейното предложение, след което с неподозирана и от самия мен категоричност й заявих, че съм Българин по рождение и искам да си умра като такъв. В този миг Фрау Фатал я изби на сатанински смях! 

Никога дори не би й било минало през ума, че бих бил й отказал по такъв незначителен повод. Щом не ме спира библейската й възраст, нелицеприятния й сурет и други такива, то, предвид другите й никак не малки предимства, моята тъпа националност не би могла да бъде от значение. Тя не ме и караше да се прекръщавам на Фатал или да си сменям смотаното поданство. В следващите пет минути си се представих наследник на кокетната къща, градинчето с лисицата, пиниите и зелената тревичка, градинския душ с фотоклетка, онова, което се крие зад двойната гаражна врата и... тържествено приех. На 23 юли 2004 г. подадох редовните си документи за пребиваване и декларираното съгласие на кмета на община Враца, който съгласно българското законодателство не се обявявал против, от свое име и в името на народа, лицето аз да встъпи в редовен брак с лицето Фару Фатал от Бундесрепубликата. Встъпих. Празнувахме със зинген и йоделн. Консумирахме алкохол. Не сме консумирали брака, кълна се. Апропо богатството на фрау Фатал се оказа надлеч надхвърлящо и най-разюзданите ми сънища.

На 22 юли 2005 многострадалната фрау Фатал мистериозно напусна земното си тяло и ми освободи лебенсраум (жизнено пространство), което сега бих искал да споделя с вас, респ. с някоя от вас, поради което ще ви помоля за съдействие.

Аа, тази година пренесох богатата библиотека с философска и езотерична литература на моята покойна съпруга, тука на село, но, както знаете, ни сполетя онова земетресение и всички библиотечи шкафове се обърнали, а книгите бяха на камари по дюшемето. Тогава реших, че това е знак свише да раздам на нуждаещите се духовна храна и започнах да предлагам трудовете на Ортега и Гасет и Унамуно, Ницше и Шопенхауер, Щайнер и Блаватска, Достоевски и Толстой на моите близки и приятели. Уви, бидох посрещнат с огромно недоумение и неприкрит сарказъм, поради което ревизирах част от представите си за приятелства, както и релациите си със самите си приятели. Част от книгите подарих на съседските деца, които, предвид своята младенческа възраст, засега все още ми изглеждат относително непокварени и в състояние да схванат посланията на горепосочените автори, поне докато не са наближили абутуриентските им балове. Разбира се, изпитвам и немалка доза удовлетвореност и от факта, че част от младите госпожици от квартал Красна поляна, а твърде вероятно и от Баталова воденица, са облечени с отбрана пасмантерия и кинкалерия от бутиковия гардероб на покойната ми спътница. Аа, и човекът, дето ми пръскаше против хлебарки, се оказа запленен от визията на Ницше за Свръхчовека, та му подарих едно антикварно томче в твърда подвързия. О да бе, и "Бунтът на масите" подарих на един блуждаещ електрон от долния етаж, сменил няколко политически гарнитури.

Да не се отклонявам, още веднъж ви моля за съдействие... Запазен вдовец с немско поданство и прилични вънкашност и доходност от рента, от патриотични подбуди търси себеподобна, може и от неарийски произход, може и от село Лисичево, Пазарджишко... Шъ ви замола за конфиденциалност, комисиона ви е гарантиран. Благата ракия се студи в хладилника, ако може да свършим тая работа още тия дни.

Ооох, то па и свидетели. Станимир Радулов и Анна Андреева, ако са навити..

Всички сте поканени, но си носете вурстчета и сект, щото съм въздържател... Ще калесаме Оркестъра за сватби и погребения, не бойте се. Ама не бойте се ви казвам де, имам в наследство и карти таро, мога да ви предскажа и на вас какви многозначителни съвпадения да очаквате. Пък то не е казано, че и вас ще ви посветят в мистериите, може да си оцелявате и с българска пенсия, нали така...

От Ivelin Lyubenov на 30 юни 2012 г.



 







Гласувай:
34
0



1. анонимен - Оригинално, разсмя ме! Брак в ...
29.10.2012 23:42
Оригинално,разсмя ме!
Брак в чужбина?!
Уф,дали не ме провокираш да споделя нещо по темата?:)
Брачани и плевенчани, ако не са в епицентъра-кой би могъл?ха-ха
ПС.От тези книжки остана ли ти нещо за раздаване още или се справи с тях?
цитирай
2. videniaislovo - Щеше да е збавно, ако не ми се стру...
30.10.2012 03:13
Щеше да е збавно, ако не ми се струваше вярно...:)))
цитирай
3. vahisht - Ще препратя питането Ви към автора
30.10.2012 16:38
анонимен написа:
Оригинално,разсмя ме!
Брак в чужбина?!
Уф,дали не ме провокираш да споделя нещо по темата?:)
Брачани и плевенчани, ако не са в епицентъра-кой би могъл?ха-ха
ПС.От тези книжки остана ли ти нещо за раздаване още или се справи с тях?

а от коментара Ви си личи( по един съвсем мъничек белег), че отдавна сте в чужбина:)
Поздрави!
цитирай
4. vahisht - Чужбината е пълна с изненади
30.10.2012 16:40
videniaislovo написа:
Щеше да е збавно, ако не ми се струваше вярно...:)))

някои от които са почти невероятни:)
Поздрави!
цитирай
5. mariniki - и мен усмихна...
30.10.2012 20:26
ала... някак тъжно и горчиво...
поздрав за теб...
цитирай
6. faktifakti - Разсмя ме със свежия си разказ.
30.10.2012 22:22
Поздрав за тънкия хумор.
цитирай
7. forgiveness - "...Всички сте поканени, но си носете вурстчета и ..."
31.10.2012 08:08
Благодаря за поканата! Ще дойда! Но се надявам там да ме запознаеш с фрау Глюк. Пък аз обещавам да донеса И за нея всичките му там "консумативи", които си изброил по-горе...
Доскоро! :)
цитирай
8. jabalka - Привет и от мен - vahisht !
31.10.2012 09:29
Така , така е ...тези неща изискват подходящи знания познания, култура - изискванията на "германеца" до колкото зная са наистина конкретни, няма обобщени изисквания за каквото и да е...Разсмях се и аз беше ми много интересно да чета поднесеното по обикновен начин разсъждение и същевременно облечено в пищна дреха слово!
Поздравления и най- добри пожелания от мен!:))
цитирай
9. kosara2008 - айде да ехаирлийскo...:)))
31.10.2012 11:06
и щастлифкаво ;)))),удивително и усмихващо...предизвикващо веселопразнично настроение

поздрави и хубави пожелания!
цитирай
10. анонимен - ооо, пак си ме изтипосал, мерси!
06.11.2012 10:28
Апропо, двете посочени като евентуални свидетели лица, се отказаха, смутени от вдигнатия излишен шум. Радулов даже е разследван за данъчни престъпления на Сейшелските острови. Тъй че, ако от тоз блог изскочат поне двама навитаци с горещи сърца, чакам ви на Коста дел Кроко да уговорим детайлите! И най-важното: Jus primae noctis (правото на първата нощ с булката) ви го гарантирам... На кандидатите за дарители ще дам лична банкова сметка, пишете ми у фейсбуку (ivelin lyubenov)! Понеже правя само добрини, по препоръка на ми пиарка вече ми викат Бон-иф(ч)о! Поздрави и благодаря за горните коментари!
цитирай
11. ishchel - Много ми хареса!
24.11.2012 14:39
Поздрави за чудесния хумор!:)
цитирай
12. mominasylza - предател!!!
27.11.2012 22:04
Тъкмо се зарадвах , че си на час и нещо от мене, щото и аз съм сама, и аз като тебе щех д а кажа... само че обратната страна на огледалото ...и то какво– било само свободно съчинение....браво бе!!! Пак ще с е наложи да си продължавам сама...мискинин
цитирай
13. vahisht - Благодаря ви за отзивите
02.12.2012 06:26
надявам се автора, който и главно действащо лице, да ги е прочел:
mariniki
faktifakti
forgiveness
jabalka
kosara2008
ishchel
mominasylza
Анонимен -10 е автора, когото приканвам отдавна да се присъедени към блог.бг, но явно съм слаб агитатор,
който от вас желае може да го посети във фейсбук, в края на разказа е линка към неговия профил. Още веднъж ви благодаря за отзивите и споделеното.
Поздрави за всички Вас!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vahisht
Категория: Лични дневници
Прочетен: 271145
Постинги: 97
Коментари: 1448
Гласове: 7751
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол