Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2011 11:20 - В ноща на раздялата
Автор: vahisht Категория: Лични дневници   
Прочетен: 32287 Коментари: 51 Гласове:
58


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този разказ е по действителен случай.
Посвещавам го на българския емигрант и неговите...... изпращачи.



В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА

 

"Ако можеха до говорят"-  Йордан Йовков

 

Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори,  полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на историята й...
 Може би тя е най-гласовитата наша планина, Звукът на чановете, вплетен в този на гайдата, сякаш отлепя човек от земята и там някъде, още по-високо,го издига родопската песен, която и днес се рее в космоса.
Вечер бе. С настъпването на нощта от съседните хребети се спусна ароматът на стотици билки, които опияняват и омагьосват човека. Луната изскочи  иззад близкия хълм като огромна огнена пита и озари цялото село. Сякаш  да помогне на закъснелите труженици по-лесно да се приберат по домовете. Както винаги, забързани стопани подкарваха животните към къщи. Но тази вечер някои от тях бързаха повече от обикновенното.
Причината за това беше Юсуф, който с цялото си семейство утре щеше да ги напусне и да поеме пълния  с неизвестности път на имигранта.

Дълги дни и безсънни нощи  му костваше този избор. Но в крайна сметка той и жена му  решиха, че си струва, че всичко това го правят в името на трите си деца.

Голяма е притегателната сила на Родопа планина. Трудно може човек да се откъсне от нея И може би затова сякаш тази нощ беше още по-необикновена.

Нощта на раздялата.

Някой беше казал, че всяка раздяла е  една малка смърт. Може би умира нещо вътре в човека. Умира без той да го рабере и същевременно друго се ражда, което да заеме опразненото вече място. Иначе човек би опустял нацяло.

Работни и трудолюбиви хора бяха Юсуф и жена му. На трудолюбие бяха научили и трите си деца. Още от най-ранно детство.

Преди време той беше вдигнал триката къща, пълна сега с роднини и приятели, дошли да го изпратят. Дълга бе  раздялата, както и дълъг щеше да е пътят им.

Да, друго си е да тръгнеш към някоя европейска страна, друго е да прехвърлиш океана и да стигнеш Америка.

 

Весела глъч се носеше надалеч. Весели бяха гостите. Весели, но същевременно и някак тъжни, бяха домакините. Отвсякъде се сипеха от хубави по-хубви пожелания. И въпреки, че бяха искрени и чисти те не можеха да се преборят с онази невидима сила, свила сърцата на заминаващите.

Изпращането беше в разгара си, когато силни удари по  дворната врата накараха гостите да замлъкнат. Едва тогава ясно и отчетливо се чуха викове, съпроводени от дълго и отчетливо цвилене на кон.

Вратата на двора се разтресе за пореден път.

В същия момент при домакините притича техен съселянин.

- Юсуф, Юсуф - запъхтяно извикатой. - Конят ти се ще пребие! Какво му стана ... Скъса се, избяга, а сега се блъска във вратата... не можем да припарим до него...  -  разтревожено нареждаше човекът.

Десетки очи затърсиха стопанина. Нямаше го.

***

Няколко дни преди заминаването Юсуф беше продал коня си на свой съселянин. И сега, с първото изцвилване, той го позна. Нещо заседна в гърлото му, като че огромна стяга притисна гърдите му.

- Жена, нека го отведат, аз не мога да сляза сега... - каза той.

Бързо взе стъпалата за гония етаж, където имаше килер без външни стени. Влезе вътре и остана сам с мислите си.

Като филмова лента се завъртя  животът му с любимия кон. Спомни си как го беше взел като малко конче. Как го научи да оре, да влиза във впряга, и още,  и още ... Та той му беше и другар и пръв помощник във всяка една работа ...

Запуши ушите си, но и тук, в глухата стая, го настигна цвиленето, тропотът  и суетенето  на хората отвън.

“Не може така!” – рече на себе си Юсуф ...

Слизайки на двора взе комат хляб - така правеше винаги, когато отиваше при своя гривест приятел.

Почти всички гости бяха излезли на улицата и наблюдаваха  как неколцина мъже държат здраво коня и го теглят към къщата на новия му собственик.

Мъжът обясняваше възбудено на насъбралите се:

- Цяла вечер беше  неспокоен, скачаше, цвилеше, не зная как скъса повода, прескочи оградата и ... ето го тук. Блъска се във вратата, ще се утрепе! Извинявайте, че ви вдигнах от масата ... – добави той виновно. А къде е Юсуф, да  си вземем довиждане. Хубав кон ми продаде!

- Ето ме – чу се приглушен, сякаш далечен глас.

Всички погледнаха натам, отдето дойде гласът. Да, това беше Юсуф, но гласът сякаш не беше неговият. А и той самият стоеше встрани от тях. Някак странно. Ръцете му бяха отпуснати,  като че опираха земята... В дясната се белееше нещо.

Гледаше, но сякаш не виждаше хората, които дърпаха коня. Викове се смесваха с цвиленето. Трудно можеше да се отделят силуетите на хората, приличащи на безформена маса, вкупчила се около коня. Луната се отразяваше в изпотения му, мощен гръб. А той пристъпяше едва - едва – извил глава към Юсуфовата къща. Още малко и щяха да се загубят зад ъгъла на улицата...

Юсуф не можа повече да издържи. Мъчително и бавно си пое въздух и ... изсвири късо, както винаги, когато го викаше. Но сега звукът излезе приглушен. Дори не успя да надвие шума от насъбралите се хора. Юсуф преглътна и примирено отпусна рамене.

В същи миг конят изцвили високо и продължително. Изправи се на задните си крака и отхвърли мъжете, които го водеха. Със стремителен галоп се впусна назад.

Настана огромна тишина. Даже вятърът сякаш спря. И щурците замлъкнаха. Чуваше се само тропотът на коня. Той препускаше като хала към Юсуф.

Хората наоколо изтръпнаха. Дали ще успее да спре? Може би в изблик на радост щеше да го прегази...

Но ето, че той спря така, че сякаш се сля с него.

Сякаш някаква невидима сила свърза два свята за миг в едно цяло!

И така, че тази същата сила озари отвътре и сърцата на събралите се изпращачи.

Юсуф поднесе към устата му комата хляб.

Но конят даже не го и помириса.

Завираше главата си ту под дясното, ту под лявото му рамо.

Човекът изпусна хляба......

И го прегърна.

Насъбралите се наоколо не забелелязаха как сълзите се стичаха по бузата на Юсуф, и миг преди да паднат,  се сляха с друга една сълза, много по-голяма...

Високо горе, някак странно и меко, луната се усмихваше.

 


 

 

 

 

 







Гласувай:
58



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав -
21.10.2011 11:33
за добрия разказ!...
Светъл ден! :)
цитирай
2. vahisht - Благодаря приятелю!
21.10.2011 11:41
mt46 написа:
за добрия разказ!...
Светъл ден! :)

Два пъти по-светъл да бъде за теб!!!
цитирай
3. vahisht - @ friendly1
21.10.2011 11:43
Тежка е.....
friendly1 написа:
Раздялата винаги е тежка...
Поздрави!

Поздрави!!!!
цитирай
4. jivi93 - Прекрасен разказ
21.10.2011 11:48
За втори път се разплаквам днес след прочита на текст в блог.бг.
цитирай
5. vahisht - @ jivi93
21.10.2011 11:57
Сърце, истинско сърце тупти в гърдите Ви, затова.....
jivi93 написа:
За втори път се разплаквам днес след прочита на текст в блог.бг.

Поздрави!!!
цитирай
6. mitkaloto - Невероятно.Поздрави.
21.10.2011 13:06
Невероятно.Поздрави.
цитирай
7. vahisht - Благодаря за оценката!
21.10.2011 13:15
mitkaloto написа:
Невероятно.Поздрави.

Сърдечни поздрави и на Вас!!!
цитирай
8. georgibogdanow - Хареса ми. Поздрави :)
21.10.2011 13:41
Хареса ми. Поздрави :)
цитирай
9. vahisht - Благодаря за ..
21.10.2011 13:42
оценката и отзива!
georgibogdanow написа:
Хареса ми. Поздрави :)

Поздрави и от мен!!!
цитирай
10. ognena71 - Поздрави,хареса ми много!
21.10.2011 16:00
Поздрави,хареса ми много!
цитирай
11. cefulesteven - Просълзи ме!
21.10.2011 16:30
Просълзи ме!
цитирай
12. vahisht - Благодаря....
21.10.2011 17:28
за отзива!
ognena71 написа:
Поздрави,хареса ми много!

Поздрави!!!
цитирай
13. vahisht - @ cefulesteven
21.10.2011 17:32
Това изречено от Майстор на перото, за мен е повече от оценка-Благодаря, Ви!!!
cefulesteven написа:
Просълзи ме!

Поздрави!!!
цитирай
14. sande - Браво , Василе, браво, приятелю! Успял си!
21.10.2011 17:33
Текстът е убийствен.

Милост към читателите!

Милост!

Милост!
цитирай
15. mirachopi - Трето поколение емигранти сме...
21.10.2011 17:55
Тези раздели ме убиват по-малко от години,не знам колко може да понесе една душа.
цитирай
16. vahisht - Благодаря, Санде....
21.10.2011 19:56
за отзива, има още много да се равнявам по теб, приятелю!
sande написа:
Текстът е убийствен.

Милост към читателите!

Милост!

Милост!


Поздрави!!!
цитирай
17. vahisht - @ mirachopi
21.10.2011 19:58
Така е, Вие най-добре го усещате, защото сте го преживели не един път...
mirachopi написа:
Тези раздели ме убиват по-малко от години,не знам колко може да понесе една душа.

Поздрави!!!
цитирай
18. diana12 - Ако можеха да говорят...
21.10.2011 20:34
...нямаше да се разберат.
цитирай
19. hristo27 - Браво за хубавия разказ!!!
21.10.2011 20:38
Браво за хубавия разказ!!!
цитирай
20. inel379 - За езика на обичта бариера няма!
21.10.2011 20:56
Вълнуващо преживяване бе за мен!
Благодаря!
цитирай
21. vahisht - @ diana12
21.10.2011 21:02
Имах предвид нашите четириноги приятели, какво ли щяха да ни кажат......
Да, ние хората, говорещите, не можем да се разберем понякога говорейки един и същ език....
diana12 написа:
...нямаше да се разберат.

Поздрави!!!
цитирай
22. vahisht - Благодаря...
21.10.2011 21:05
за оценката!
hristo27 написа:
Браво за хубавия разказ!!!

Поздрави!!!
цитирай
23. vahisht - @ inel379
21.10.2011 21:08
Аз също Ви благодаря за отзива!
inel379 написа:
Вълнуващо преживяване бе за мен!
Благодаря!

Поздрави!!!
цитирай
24. tota - Поздрави за разказа!
21.10.2011 21:42
Привързаността на животните към човека е голяма. Понякога тя надминава тази на човека...Но тук в разказа ти извън контекста на истинската случка, която така умело ни поднасяш, долавям метафора...Конят е олицетворение на Родината, на Родопа, на дома , на майката, на родния дом, на свещената българска земя.. Онова малко, което ни държи здраво към корените ни и не ни пуска, не позволява на сърцето да се откъсне...Тъжен е разказът ти. Събужда мисли за несретата човешка, когато за да оцелее е принуден да скъса нишката, която държи здраво сърцето му до корените ...За това по добре е сълзите да се слеят "с друга една сълза, много по-голяма..." Заради обичта, която ги държи в едно за да си принадлежат докато очите им гледат простора ...
цитирай
25. vahisht - @ tota
22.10.2011 18:57
Много, много ме зарадвахте с вашия отговор.... Вие по някакъв начин хванахте в "паяжината" на вашето съзнание напълно мислите и чувствата, които ме бяха обхванали по времето, когато пишех този разказ.....а след това.Може би песента която прикачих да ви е помогнала...Впечатлен съм от анализа , който сте направили!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
tota написа:
Привързаността на животните към човека е голяма. Понякога тя надминава тази на човека...Но тук в разказа ти извън контекста на истинската случка, която така умело ни поднасяш, долавям метафора...Конят е олицетворение на Родината, на Родопа, на дома , на майката, на родния дом, на свещената българска земя.. Онова малко, което ни държи здраво към корените ни и не ни пуска, не позволява на сърцето да се откъсне...Тъжен е разказът ти. Събужда мисли за несретата човешка, когато за да оцелее е принуден да скъса нишката, която държи здраво сърцето му до корените ...За това по добре е сълзите да се слеят "с друга една сълза, много по-голяма..." Заради обичта, която ги държи в едно за да си принадлежат докато очите им гледат простора ...

Всичко най-добро!!!
Поздрави!!!
цитирай
26. tota - Много, много ме зарадвахте с вашия ...
22.10.2011 19:25
vahisht написа:
Много, много ме зарадвахте с вашия отговор.... Вие по някакъв начин хванахте в "паяжината" на вашето съзнание напълно мислите и чувствата, които ме бяха обхванали по времето, когато пишех този разказ.....а след това.Може би песента която прикачих да ви е помогнала...Впечатлен съм от анализа , който сте направили!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
tota написа:
Привързаността на животните към човека е голяма. Понякога тя надминава тази на човека...Но тук в разказа ти извън контекста на истинската случка, която така умело ни поднасяш, долавям метафора...Конят е олицетворение на Родината, на Родопа, на дома , на майката, на родния дом, на свещената българска земя.. Онова малко, което ни държи здраво към корените ни и не ни пуска, не позволява на сърцето да се откъсне...Тъжен е разказът ти. Събужда мисли за несретата човешка, когато за да оцелее е принуден да скъса нишката, която държи здраво сърцето му до корените ...За това по добре е сълзите да се слеят "с друга една сълза, много по-голяма..." Заради обичта, която ги държи в едно за да си принадлежат докато очите им гледат простора ...

Всичко най-добро!!!
Поздрави!!!


Благодаря! Не, не е песента. Тя ми е позната. Определено разказът и описанието на тази привързаност между човека и коня.
Зная случка за привързаност между човек и куче, което предусеща, това, което ще се случи и се опитва да го предпази от стъпка, впоследствие довела до раздялата им ...
Всичко най - добро!
цитирай
27. vahisht - @ tota
22.10.2011 20:42
Благодаря, ви за вниманието, още веднъж!
Тези раздели са повече от тежки.....
tota написа:
vahisht написа:
Много, много ме зарадвахте с вашия отговор.... Вие по някакъв начин хванахте в "паяжината" на вашето съзнание напълно мислите и чувствата, които ме бяха обхванали по времето, когато пишех този разказ.....а след това.Може би песента която прикачих да ви е помогнала...Впечатлен съм от анализа , който сте направили!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
tota написа:
Привързаността на животните към човека е голяма. Понякога тя надминава тази на човека...Но тук в разказа ти извън контекста на истинската случка, която така умело ни поднасяш, долавям метафора...Конят е олицетворение на Родината, на Родопа, на дома , на майката, на родния дом, на свещената българска земя.. Онова малко, което ни държи здраво към корените ни и не ни пуска, не позволява на сърцето да се откъсне...Тъжен е разказът ти. Събужда мисли за несретата човешка, когато за да оцелее е принуден да скъса нишката, която държи здраво сърцето му до корените ...За това по добре е сълзите да се слеят "с друга една сълза, много по-голяма..." Заради обичта, която ги държи в едно за да си принадлежат докато очите им гледат простора ...

Всичко най-добро!!!
Поздрави!!!


Благодаря! Не, не е песента. Тя ми е позната. Определено разказът и описанието на тази привързаност между човека и коня.
Зная случка за привързаност между човек и куче, което предусеща, това, което ще се случи и се опитва да го предпази от стъпка, впоследствие довела до раздялата им ...
Всичко най - добро!

Поздрави и лека вечер, Ви желая!!!
цитирай
28. iwoman - Снощи и аз не можах да се изкажа ...
23.10.2011 10:45
Но днес ще Ви поздравя от имено на родопския ми корен...
мисля, че тази песен ще е подходяща ...знам ли :(

http://www.youtube.com/watch?v=bYHxhK2Vkc4

Поздрав!
цитирай
29. injir - Раздяла. Между душите...
23.10.2011 11:45
Раздяла. Между душите...
цитирай
30. vahisht - @ iwoman
23.10.2011 11:46
Благодаря, за хубавия поздрав.....
iwoman написа:
Но днес ще Ви поздравя от имено на родопския ми корен...
мисля, че тази песен ще е подходяща ...знам ли :(

http://www.youtube.com/watch?v=bYHxhK2Vkc4

Поздрав!


Всичко най-добро, Ви желая!!!
цитирай
31. vahisht - @ injir
23.10.2011 11:50
Да, точно този вид раздели са най-тежки....
injir написа:
Раздяла. Между душите...

Поздрави!!!
цитирай
32. waterway - Едно цяло!
23.10.2011 12:04
Едно цяло. То не се нуждае от думи. То знае.

Поздравления!

ПП. Разплаках се. Раздялата винаги ще тежи. Да, всяка раздяла е една малка смърт.
( Колко пъти си умирал в този живот?)
цитирай
33. vahisht - @ waterway
23.10.2011 12:20
Да, не си живял напразно , ако не си бил едно цяло с .....някого!
Благодаря за отзива и коментара!
waterway написа:
Едно цяло. То не се нуждае от думи. То знае.

Поздравления!

ПП. Разплаках се. Раздялата винаги ще тежи. Да, всяка раздяла е една малка смърт.
( Колко пъти си умирал в този живот?)

Поздрави!!!
цитирай
34. plushok - Поздравления!
23.10.2011 19:47
Браво за хубавия разказ.
Поздрав!
цитирай
35. vahisht - @ plushok
23.10.2011 22:04
Благодаря за поздравите и оценката!
plushok написа:
Браво за хубавия разказ.
Поздрав!

Всичко най-добро, Ви желая!!!
цитирай
36. ckarlet - Трогателен разказ! Поздрави и от ...
24.10.2011 13:24
Трогателен разказ! Поздрави и от мен!
цитирай
37. vahisht - Благодаря....
24.10.2011 19:50
за поздравите и отзива!
ckarlet написа:
Трогателен разказ! Поздрави и от мен!

Всичко най-добро, Ви желая!
Поздрави!!!
цитирай
38. ketich - РАЗДЯЛАТА
26.10.2011 09:11
ПРИ РАЗДЯЛАТА С НЯКОЙ МНОГО БЛИЗЪК НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ОЧИТЕ МУ.
БОЛКА!
ТЪГА!
И ОТЧАЯНИЕ!!!
цитирай
39. vahisht - @ ketich
26.10.2011 17:38
Да, има очи които ни съпътстват цял един живот.....
ketich написа:
ПРИ РАЗДЯЛАТА С НЯКОЙ МНОГО БЛИЗЪК НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ОЧИТЕ МУ.
БОЛКА!
ТЪГА!
И ОТЧАЯНИЕ!!!

Поздрави!!!
цитирай
40. danjelly - Невероятно. . . . Дори и не искам да си ...
27.10.2011 03:02
Невероятно....Дори и не искам да си спомням нашата раздяла и очите на майка ми на летището...Само една майка може да тъжи така...
цитирай
41. vahisht - @ danjelly
27.10.2011 05:46
Да, майчината тъга е неизмерима и.... нелечима.
danjelly написа:
Невероятно....Дори и не искам да си спомням нашата раздяла и очите на майка ми на летището...Само една майка може да тъжи така...

Поздрави!!!
цитирай
42. magnoliya - Ех,
27.10.2011 11:26
всяка раздяла е тъжна! Разплака ме!
Поздрави за сътвореното от теб!
цитирай
43. vahisht - @ magnoliya
27.10.2011 14:59
Да, тъжни и тежки са разделите....
magnoliya написа:
всяка раздяла е тъжна! Разплака ме!
Поздрави за сътвореното от теб!


Поздрави!!!
цитирай
44. анонимен - Много хубав разказ. Раздялата т...
27.11.2011 07:57
Много хубав разказ.Раздялата тежи,"То когато загубиш нещто тогава го оценяш".Благодаря.
цитирай
45. vahisht - @ 45. анонимен
27.11.2011 10:51
Благодаря за коментара и отзива!
анонимен написа:
Много хубав разказ.Раздялата тежи,"То когато загубиш нещто тогава го оценяш".Благодаря.

Поздрави!!!
цитирай
46. zvezdichka - Всеки път, когато
17.01.2012 14:27
прочета този разказ ме стиска за гърлото с дълбочината, която откривам в него, за любовта, с която е родено това послание. Благодаря ти Васко!
Преди време ми беше писал за него и като го открих за мен беше като бисер, който имаше своята сила и притегателност, както е и Родопа планина и не само тя...
Поздравления за написаното!
Поздрав и за теб: http://www.youtube.com/watch?v=60LmnTlBaEU&feature=related
цитирай
47. анонимен - Невероятен разказ!
18.01.2012 05:27
Незная дали някога съм чела нещо толкова силно! Може би защото знам какво е това усещане... А автора бих помолила: Пиши, моля те. Това е нещото, което може би си празван да правиш!
цитирай
48. pcelata - Божее....
29.05.2012 21:16
майсторе,този разказ ми припомни за една раздяла и се разплаках...Толкова боли,толкова тежи,умирайки се молиш...всичко да е сън...сърце раздира се, и плаче ми душата...Преживях всичко наново...но не съжалявам.Няма,по тежко от такава раздяла.
цитирай
49. tera - Мдааа... животните са по-добри от хората, за съжаление
05.07.2012 22:28
Никога не забравят доброто и са благодарни до гроб! Няма животно, което да те "предаде", освен може би котките. Те са много меркантилни, досущ като хората :)
цитирай
50. анонимен - HWbJLvbEqKzyFpz
30.10.2012 07:59
bgQlRT <a href="http://excdtnhyfctr.com/">excdtnhyfctr</a>, [url=http://mzfdgezmnfwv.com/]mzfdgezmnfwv[/url], [link=http://rkyfmteksfgq.com/]rkyfmteksfgq[/link], http://ebuutlwekmbk.com/
цитирай
51. sande - Да отбележим може би най-важното: конят е една прекрасна метафра!
18.04.2013 05:05
На приятелството.

На родния дом.

На България.

А като метафора той е много по-голям от себе си. Той се извисява между Земята и Небето.

Пред мрака на истините.

Още веднъж: Поздрави , Василе!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vahisht
Категория: Лични дневници
Прочетен: 376063
Постинги: 97
Коментари: 1448
Гласове: 7978
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол