Блогът на vahisht

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.10.2011 08:27 - Днес

Автор: vahisht Категория: Лични дневници

Прочетен: 14013 Коментари: 29 Гласове:

Последна промяна: 17.10.2011 08:29

Срещнах Днес.
- Как си, как си? - попита ме в движение.

- Ще кажа, че съм добре, но ще се оправя, ако не Днес, то Утре може би... -отговорих му със закачка.

Спирайки се до мен, Днес припряно забърбори:
- Ами ти не разбра ли, че времето е относително понятие и че Утре никога не идва. Утре е като болкоуспокояващо лекарство. За да пропуснеш мен, Днес, за да се самоуспокоиш. Този, който го е измислил това Утре, е бил много, много мъдър. Първите уроци в дипломацията започват с това. Най-културният дипломатичен начин да откажеш на някого, е да кажеш вълшебното „Утре”, и току-виж човекът се самоуспокои и заживее в очакване на нещо, което никога не идва. Затова ли съм аз Днес, да ме използваш само - мислейки си за Утре...спомняйки си за Вчера...

Замълчах, опитвайки се да отговоря нещо смислено, но мислите ми без кафе сутрин не можеха да се подредят.
- Я да се отбием в ей това кафене, за да не стърчим така на тротоара. - казах аз, сочейки към близкия гараж.
Взехме по чашка еспресо и седнахме на една масичка в ъгъла. Във въздуха заедно с аромата на кафе се рееше невинно детския глас на Росито Кирилова...” пет-шест кафета, тъй дните се нижат..”
Аз продължих.
- Но това Утре крепи хората, тяхната вяра, надежда за по-добро, за...
- Слушай - прекъсна ме грубо и продължи с висок тон - ако аз Днес не съществувам, даже не можеш и да си помислиш за Утре. Погледни ме - каза Днес, вгледай се хубаво в моите вълшебни 24 часа. Погледни и се замисли как ги използваш, или меко казано, как ги пропиляваш. Осем обикновено ги проспиваш, осем се трудиш за насъщния, около час изяждаш от тях, като се храниш, два от тях отиват в пътуване, в празни приказки по телефона, три във висене пред компютъра или телевизора, четене на вестници или безмислено бърборене в някое кафене. И през всичкото това време се споменава Утре или Вчера, а за мен, Днес, никой не се сеща. Въпреки че съм тук сега в реално време. И от тези всички мои вълшебни часове колко отделяш за себе си, а кажи... Ще ти посоча малък пример. Осемте часа, онези проспаните, това, изразено математически, са една трета от двадесет и четирите, вземи например човек на възраст 60 години, 20 от тях са били прекарани в сън. И ако този същият 60 годишният се срещне с 20 годишен младеж, какво вижда всъщност, знаеш ли?
- Как какво - казвам - вижда младостта.
- Не, драги мой, вижда своите проспани 20 години. И ако ей така извадиш всички ония години, прекарани в работа, висене пред компютъра или телевизора, времето, прекарано в празни приказки по телефона, ще видиш, че на горкия човек цифром и словом от тези 60 му остават може би сумарно една година време, отделено за самия себе си. И всичко това знаеш ли защо е? А кажи какво си се загледал в чашата си.
- Сигурно никой, никога не си е правил тази сметка - изтърсих аз - а защо е така, предполагам ти ще ми кажеш.
- Да, ще ти кажа, защото ме е имал мен Днес, но не ме е оценявал, просто безцелно ме е пропилявал, пропуснал е срещата с моите по-малки братя, Мига и Момента, а ние тримата сме през цялото време заедно - каза Днес с огорчение. Да, като че ли само Жената Днес ме оценява по достойнство и то само защото никой не се сеща за жената от Вчера. А за жената Утре по-голямата част от плановете се правят през моята тъмна половина и остават само блянове, мечти и надежди. Всичко, мой човек, е Днес, Смолян Днес, Янтра Днес, Dnes.BG, Светът Днес. Утре е пълно с мечти, надежди блянове и неизвестности, Вчера се допълва от измислици и вече е по рафтовете на историята в албумите или филмовите ленти. А аз съм реалността, каза Днес, с приповдигнато настроение - и добави тихо - и затова може би не ме забелязват, не ми се радват и наслаждават. Повечето от този човешки мравуняк прекарва времето си в сън, спомените от Вчера и в чертаене плановете за Утре. Погледни празниците - Ден на народните будители - а къде е Денят на събудения народ и къде са тези будители Днес - спят едните спят и другите. Кога ще се събуди този народ, кога? - Ще кажеш, ами Утре, онова дипломатичното... Не, мой човек, той не се ли събуди Днес, ще остане заспал завинаги, защото Утре, това е Днес, само, че е Утре.

Кафето и песента на Росито бяха се свършили отдавна, само едно ехо продължаваше да се блъска из стените на този гараж:

... и казват, а-а-а, живей за мига!
Живей сега, а-а-а, живей за мига!

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Петър Андасаров - вечното любовно недора...
На Марс забелязаха гроб с кръст (видео)
Когато се родиш за светлината

Следващ постинг

Предишен постинг

Утре

Вчера

Коментари

1. mt46 - Добро утро, приятелю!
17.10.2011 08:46

Поздравявам те са мъдрия разказ! Може би Днес ни се изплъзва, защото влачим веригите на Вчера и ни залъгват с Утре... А всъщност... "Утре започва от Днес", както се пее в друга песен / на "Диана Експрес"/...
Бъди Днес!... :)